Живея животи десетки,
ту сам съм, ту трия подметки,
нагоре себе си честичко бутам,
после надолу безцелно се лутам.
Живота си сам уж ръководя,
пред други обаче отчетите водя,
понякога случва се жена да обичам,
а друг път кълнейки любов да отричам.
Често в полята вятъра гоня,
обичам да виждам в себе си коня,
тъй както обичам в камина горяща
покой да намира кръвта ми кипяща.
Погледнат отвсякъде безкрайно различен,
представих аз себе си в сонет нетипичен.
