Търсиш ме,не ме намираш.
Търсиш в болка-красота.
Бягаш ли или се скиташ,
падаш бавно в пропаста.
Копнееш и желаеш тайно,
ревнуваш ме,живееш във
вина и бягаш с мислите
за мене,със нея си какво ти дава тя?
И гледаш ме,аз гледам тебе...студен е погледът
ми ,пълен с гняв.
Опитваш се да ме забравиш,
но зная,че във дните стари
понякога се връщаш пак.
Живееш във заблуда често,
вървиш със затворени очи,
казват вярно любовта е сляпа,
но признавам ,че глупачка съм щом
в мене любовта към теб все още гори...
Сляп си аз го зная,но ще прогледнеш
след слепите дни,сигурна съм колко
ще съжаляваш ,ще страдаш заради нейните
лъжи.
Тогава аз ще бъда тук,ще наблюдавам отстрани
и може би ще се наслаждавам на краят
на твоите илюзии и началото на
празните дни.
Ще се наслаждавам и знаеш ли защо?!
Защото сега мен ме боли,изпитвам болка,
когато те виждам,когато знам,че с такава жена ти ме замени...
Не е по-добра,не е дори по-красива,
живей,но помни,че любовта се наказва с мъката сива...
