Със себе си

[GaLLeRy]

Бил ли си някога на тихо?
Вслушвал ли си се в мълчанието.
Душата си кротко да извикаш.
Да забравиш болката...и отчаянието.

Да бъдеш себе си,забравил часовника.
Сякаш е спрял,отчаян от тиктакане.
Да си някаде,където няма друг,
на кратко с мислите си,след дълго чакане.

И просто да е тихо.Шумът ме дразни.
На едно със нищото.На среща със душата.
Тук съм със себе си,за да се опазя.
Вслушай се в мълчанието.Да живее тишината!

[me4tatelka]

Да, Ники, била съм... 
и е много приятно, но рядко ми се случва като че ли.. 

Много хубав стих!...   

[GaLLeRy]

Да, Ники, била съм... 
и е много приятно, но рядко ми се случва като че ли.. 

Много хубав стих!...   

И на мен ми се случва рядко, но разпускам истински

Благодаря ти , Зи ! 

[dodic]

В минути на мълчание намирам себе се,
загърнал се със одеялото на тишината,
избягнал шумовата смесица,
потъвам в дълбините на душата.

Познато усещане Никол.
Поздрав за стиха.

[last_unicorn]

редки, но безценни моменти... стихът е прекрасен поздравления!

[GaLLeRy]

В минути на мълчание намирам себе се,
загърнал се със одеялото на тишината,
избягнал шумовата смесица,
потъвам в дълбините на душата.

Познато усещане Никол.
Поздрав за стиха.

Усещането е просто.. несравнимо ! Благодаря ти , Дидо ! 

[GaLLeRy]

редки, но безценни моменти... стихът е прекрасен поздравления!

 

[medenata]

Да, Ники, била съм... 
и е много приятно, но рядко ми се случва като че ли.. 

Много хубав стих!...   

 

[GaLLeRy]

Да, Ники, била съм... 
и е много приятно, но рядко ми се случва като че ли.. 

Много хубав стих!...   

 

Благодря ти , меденче