Задъхваш се ...
отнесен...
Петите ти едва докосват пода...
Тялото ти е като камшик
по прашната арена!
В очите ти цъфтят
гардении...
Фламенкото раздира
твоя сън!
Изследваш с всяка фибра...
ритъма ...
на чужди кастанети...
Безумно смел,
поглеждаш
право във очите
страха на свойто съществуване...
А после -
със небрежен жест
отхвърляш
всякакво презрение...
А тактът... на сърцето...
е Фламенко -
толкова присъщ!
