В гърдите ми тежи една опасна мисъл.
Една опасна мисъл тегне ми в гърдите.
Признавам си, до болка си орисан
да слушаш моите мечти сърдити.
Жена нарече ме. А после бях момиче.
На всичките красиви имена
присмя се ти. И обеща да си двуличен,
за да се влюбя в свобода.
Не ме попита. Няма да ти отговоря.
Писмата ми и без това не са за теб.
Заключен си. Вратата си затвори.
Не искай нищо. Нямам вече лед.
От днес съм огън, няма да ме изгасиш.
И всичките ти думи няма да ми стигат.
Не се хаби. Това едва ще си простиш.
От днес си с надписа „постигнат”.
В гърдите ми тежи една ужасна мисъл.
Една ужасна мисъл тегне ми в гърдите.
Не ти ли казах? Ти си ме отписал.
Забравяме. Напускаме. Отлитам.
До другото объркване, любими!
