Не искам да говоря за любов.
Не искам да говоря за живота.
Не искам да си търся чужд подслон.
Не искам да бягам от погрома.
А ти не се завръщай.
Свикнах да живея в самота.
Не искам света ми пак да преобръщаш...
Не искам вълни от смирението на любовта.
Защо ли? Да питаш имаш наглостта?!
В залеза оставих късчета усмивки.
В морето хвърлих всяка рана от твоята лъжа.
И сега играем със Съдбата на щастливки.
Аз я лъжа. И тя не ми остава длъжна.
Пародия на живот играем.
Интересно е. Всяка нова мечта, уви, остава ми чужда.
Ще продължа. Май не виждам края.
А ти не се завръщай.
Ще намериш моя клонинг.
Моли се да не посмее да те прегръне...
Защото ще те убие, както мен,
в сатанинската усмивка на своя лик.
