Когато сънищата свършват
само в миглите
и никога не се превръщат
във реалност
една поезия потекла е
по устните
на твоето изваяно от
глина тяло
Ръцете ми те търсят
до поискване
и ваят в тъмното картини
до припадък
Какво безумство е
във свят на полуистини
да ти признавам
цялата си същност
Но ти ме искаш,
чувствам токове по тялото
и само с поглед
си готов да ме събличаш
Нима ще чакаме до болка
да е бяло,
за да прекършим клоните на
чувството?
Дъхът ми спира, ако дълго
съм затворена
и слънце през прозорците
не влиза
Ела и ме засипвай с много
спомени,
докато в тялото ми тихичко
заспиваш
--
