Липсваш ми...Боли.
Искам при мен да се върнеш,
искам да ме погледнеш,
света ми да обърнеш,
чувствата ми отново да не пренебрегнеш.
Самотата мислех,че ще ме спаси,
че ще се чувствам по-добре сама.
За това ти наговорих онези лъжи,
за това почерних пред теб своята душа.
Липсваш ми....Боли.
Не съм очаквала,че от очите ще текат толкова сълзи.
Винаги съм била студена и зла,
без цели,без мечти,
просто ходещо тяло без душа.
Не мислех,че на колене прошка ще ти моля,
че ще се моля за смъртта.
Че ще те гоня дори и след завоя,
че черното от себе си ще искам да сваля.
Ти ме научи да обичам,
любов да давам и да съм добра.
Ти ме научи да се вричам,
да се раздавам от душа.
Ти ме научи да не съм студена,
да бъда смирена и никога сама.
Ти ме научи да не мисля,че съм победена,
а да се боря и да печеля всяка война.
За това сега те гледам,
виждам пред себе си твоя лик.
За това сега те проклинам,
и се моля да чуеш моя вик.
Клетвите ми казват:
"Щастието теб да съпътства,
да бъде твой другар,
и на други жени студени,
предай от своя огнен пожар."
Липсваш ми...Боли
Благодаря ти за всичко,
благодаря,че ме промени!
