ilusia&0-sP13L
Под сенките на мостовете.
Нощта играе си с косите, вятър гали пак лика ,
и някак под звездите , усетих аромата на липа..
И там е на брега... Едно сияние не докоснато , звук не чут.
Хвърлят сенки мостовете... Но брега е друг...
И бреговете се преплитат , бяга пак съня...
Един към друг отново скитат , луда е нощта.
Бряг със бряг- море ги свързва,
нашепват лунните лъчи....
Бряг с брега морето ги дели
Тамо гдето се сърцето смръзва
се събират две души...
И като лед студени , блясват пролетни лъчи ,
щом сърцето се отвори , прибира в него сенки и тъги ,
и някак без звуци то говори и дори не казва колко го боли ,
просто нежно моли "прегърни ме... прегърни..."
Сърца са бреговете- бреговете са сърца
Души изстрадали извечни- изковани в мъка и тъга...
в нежната прегръдка на нощта
нарушават вечната си самота
