Две тъмни фигури във мрака
и тихичко дъжда вали ...
Преплитат погледи студени ,
прехвърчат ледени стрели.
Моментът на сбогуване настъпи ,
а тихичко дъжда вали ...
И даже тяхната прегръдка
не е каквато бе преди.
Преди нощ .. и даже две ,
пак тихичко дъжда валеше ...
Но те тогава се обичаха ,
любовта ги тях крепеше.
Неразделни бяха постоянно ,
дори и тихо да вали ...
Но започнаха те твърде често
да се карат ... да боли.
И сега във тази вечер ,
когато тихичко вали ...
Целувката прощална - за сбогуване ,
започва леко да горчи.
И не горчи , защото днес ,
тихичко дъжда вали ...
А горчи от тежката раздяла ,
от тези кървави сълзи.
Две тъмни фигури във мрака ,
но вече тихо не вали ...
По различен път поемат
и вървят , но са сами.
