Днес се срещаме на улицата прашна,
Разминаваме се - като две реки
без бряг. А извиращата болка страшна
напира пак, в невярващите ни очи.
Ти враг не си, като деца сме си играли,
Строили сме с конструктора дворци,
Облечени кат рицари сме се сражавали,
Но не доспехи - днеска спомена тежи.
И ходили сме, спомням си, по дискотеки,
Танцували сме, смяли сме се през сълзи,
Но после - тръгнахме по две пътеки,
които днес, съдбата съедини.
Животе,ти видя ли Днес на тротоара
Стояха сенки , камъни едни.
Кънти камбана..Снимка..Свещ догаря,
Едната сянка призрак бе, нали
