Не спираш до очите ми
и подминаваш моите ръце,
усещанията, удавени в забрава,
далеч със себе си отнасяш;
унищожителю на спомени,
изстивам в ледената твоя скръб
да търся теб, преди да се откриеш,
е път към мойта бавна смърт...
и мислено, докосвайки със устни
очите ти, печални за последен път,
от сълзите стаени ще изплувам,
ще запълзя, ще се преструвам и препъвам
и ще се взирам в себе си за част от теб,
ще разчленявам времето,
пространства ще раздирам
и в полет устремно ще се издигам.
