Убиваш любовта ми нежно,
с усмихнат поглед,
с мъничко тъга.
А после преподреждаш
чувствата ми нежно,
за да не усещам самота.
И с тези деликатни,
мили, мъжки пръсти
разбъркваш каша
в моята глава,
а после с малко присмех
със наклонена глава
докосваш устните ...
едва ...едва .
Недей се хили,
присмехулник!
Така владееш моята душа!
И сякаш глина моделираш,
извайваш, правиш си шега.