Мила моя мъничка звездичке,
твоята болка е и моя,
щом страда твоята
душишка нежна
и мен боли ме
душата ми като от нож
разрязана кърви,
а от очите ми бликат сълзи
И се питам само аз,
как сила да ти дам
звездичке, как с думите раната
да заздравя
как душата ти да спася
Прегращаш ме силно
сълзите ти по дрехите ми се стичат,
а очите, като очи на дете ме гледат
пълни с болка и не разбират
все още този свят объркан.
В душата ми е адска болка,
но се усмихвам нежно
и с нежен глас шептя
ще мине...ще мине..
и ти прегращаш ме все по-силно
защото знаеш
че винаги ще имаш мен
до теб!