Първият сняг, който винаги пада внезапно

[Gentiana]

Първият сняг,
който винаги пада внезапно,
като стреснати гълъби
от стряхата на един скучаещ сезон,
небрежно облегнат на вратата
между светлината и мрака,
първият сняг ронещ се тихо,
като музика, но без глас,без стон...
Той е целувката на забравени устни,
хладна ласка от намусено небе,
той топи се по лицето ми
и ми се струва, че плаче
нещо там горе и къса и моето сърце.
После от това, разкъсаното рукват водопади-
бълбукащи извори незамръзнала вода,
която в шепите ми капризни прави вади.
Потапям очите си и не ми пука за грима.
Може на малка вещица да заприличам,
с черните татуировки на размазания аркансил
по бледата ми кожа, но първият сняг аз го обичам.
Деликатно докосване на джентълмен нежен,мил.
Той винаги си отива също така внезапно,
без да се сбогува, без думичка, като в сън.
Първият сняг трае кратко
като вдишване -задъхано, сладко.
Когато издишам, него вече го няма.
Плува в локвичка посивял лист
и ме моли да остана с него навън.

Този стих го дължа на теб, Веси, защото честно казано, не ми се пишеше нищо.
Но коментарът ти на предишния ми стих събуди някаква позадрямала муза и ...ето го резултата.
Не е перфектно...
но все пак ти благодаря за вдъхновението 

[balrog]

Честит първи сняг и на теб 

[Gentiana]

Благодаря ти 

[tonnny_bg]

  :kissoflove:Браво и на теб,и на Весито.

[vesselin]

Вдъхновението никога не те  е напускало.Просто ти беше спряла да вярваш в него.Дядо Коледа съществува,само когато е необходим на някого! 

[SkitnicaVmoretO]

Прекрасен стих ангел мой, сега вече искам още повече да завали 

[Gentiana]

Благодаря ви, ангели мои!
Всички вие сте моето вдъхновение и само четейки милите ви думи, вече знам, че не мога да се крия в сенките на мрачните си настроения и че съм длъжна да изровя и най- мъничката капчица красота и да я нарисувам с думи.
За вас!
Защото, както се казва в една реклама - вие го заслужавате!!!

[Gentiana]

Вдъхновението никога не те  е напускало.Просто ти беше спряла да вярваш в него.Дядо Коледа съществува,само когато е необходим на някого! 

Специални благодарности на теб, Вес!!!
Ти определено връщаш вдъхновението ми.
Дори да е отпрашило за Вдън Гори Тилилейски 
И аз съм ти много благодарна за това!
 

[Gentiana]

След първия сняг отново, и отново ще вали
и всеки път ще е като магия.
Но онзи първият...
той е специален, нали?
Него носим в сърцата си
и го крием -
като хапче за радост,
като мъничък талисман,
с който се пазим от леда и пустотата.
Зимата е сезон, от който боли.
Понякога в ледени висулки
се превръщат сърцата.
Понякога под нулата
и настроението се влачи и пълзи
замръзваща сълзица по буза бледа.
Дали плачат и снежните човечета, или
лудите виелици
снежинки в очите-въгленчета хвърлят?!
И се смеят... Победа?!
Нека никога не побеждава
студената безчувственост у нас!
Нека огънят в сърцата ни не гасне!
Да има приятелска ръка
във всеки, на изпитания час!
Любов и вяра!
Магията на първия сняг е нещо прекрасно.