Дойдох тук,за да остана сама,за да разбера и видя,че светът може и без мен.
Дойдох,за да освободя сърцето си,за да превържа раните си,за да излъжа сърцето си.
Да го излъжа,че ще има "утре" , да го излъжа,че няма да има повече сълзи,повече болка и страдание.
Да му кажа,че всичко свърши и няма да се върнеш.Да изтръгна любовта от него,
като стъкло от рана...и да го превържа.Да му обещавам лъжи-и то да ми вярва,
да искам да го няма,а то да е в мен.
Как да му кажа истината,как да му кажа,че без теб няма да има живот,
че без теб "утре" не съществува.Какво да направя,за да спра сълзите му?!
И колко малък е светът,когато сърцето вика...и как всичко е толкова незначително
...и бледо... И адът в мен прониква,а аз се боря,за да остана цяла.
И къс по къс изгубвам се
и не виждам себе си,и не усещам живота,не дишам...
Къде са сега ръцете ти,за да ме прегърнеш,къде са устните ти,за да ме целунеш?
Къде са сълзите ти,за да ме обичаш?
Ти просто изрече "Прости" и край!
Не,не мога аз да простя,не мога да не те обичам,не мога да не те викам,отново и отново...
Не искам всичка да забравя и да тръгна по път друг.
Дори сълзите ми да са напразни,дори да не ги искаш-аз ти ги подарявам.
Сълзите ми ще имаш само ти,любовта ми,сърцето ми,мен.
Дори след години да ме видиш нечия чужда,не се залъгвай!
Той никога не ще ме има,нито сълзите ми,нито душата,нито мен!
Не,не мога да простя,нека следващата го направи.Нека го направи,следкато разбере,
че пламъкът в очите ти съм аз,че сърцето ти съм аз,че устните ти са вече мои!
Кагота нащем сърцето ми стене ти го чуй,но зъмълчи!
Чуй го и дано те заболи!Дано те раздере отвътре като хищник,
дано усети полъха на сълзите ти,и дано спреш да обичаш...
нея,мен и всичко останало,да си студен,да си друг...
Посветено:Обичам те,мое момче...
