Понякога сам търся нещо.
Понякога не мога да видя това.
Понякога пооемам по
Пътя погрешен.
Понякога плача в нощта.
И все пак чакам да дойде това утре.
Чакам някак да спра.
Да се въртя около свойта съдба.
И чакам и търся и живея
За утре, а не за мига.
Но няма да мога да променя,
Мрака, тъмнината във мен.
Няма да мога да скрия,
Чистата душа,
Красотата на залязващия ден.
И казва ми мойта душа,
че днес е първия миг,
в който аз съм свободен от
всичко и всеки
от затвора
на мойте заблуждения
лъжи
и сълзи.
И вече живея за мига,
Не чакам изгрева,
Не чакам сутринта.
И вече роден съм сега.
Първият ден от живота ми е днес,
Свободен съм
Най-после,
Накрая, и пак
И отново,
Аз вече зная...
Затвора е вътре в мойта душа.
А там мога да се върна ако реша...
