Реши ли се, любов, да ме посрещнеш,
със стъпки на забравен блус,
със залезни отблясъци да ме прегърнеш,
да съживиш мечтите с лунно-звезден дъх?
ще ме последваш ли, любов,
до края,
в подножието на лудостта
да си устроим бал без маски
безкрайно чисти мислите и чувствата
да се преливат на върха на нежността;
ще можеш ли, любов, ти да прекрачиш
невидимите граници на същността ми,
до дъното да стигнеш,
да филтрираш
отломки жалки и нелепи наноси?
и аз събирам още смелост,
за да завържа споменът суров,
да върна свободата ти и да попитам
реши ли се,
реши ли се любов?
