още помня онзи слънчев ден,
когато ти яви се пред мен
в миг земята спря да се върти
и сякаш на света бяхме само аз и ти
не вярвах в любовта,
не намирах смисъл във това
бягах все и криех се от нея
не исках за някой отчаяно да копнея
но тя явява се и не пита
като буря силна ни връхлита
виждаш с блясък пълни две очи
и за тях непрестанно мислиш ти
така аз твоето лице съзрях
и вече от нищо не се боях
исках с теб красотата да открия
и сърцето зад каменни стени да спра да крия
избрах да риска да поема
та дори после от болка до не се съвзема,
защото по-добре от любов да страдам,
отколкото никога да не я познавам
щастливи дълго ние бяхме
и чувства нови опознахме
от радост душата пееше
и за повече да мечтае и не смееше
но с времето всичко се промени
и трепетите първи в нас заличи
но винаги лика ти моето сърце ще пазя
защото ти първата ми любов се оказа!!!
