Безбожносиньо...
Леденостудено...
Ухание
на непокорна страст...
Дълбае в мрака рани.
Заглушава
гласа на разума
в кървящата ми плът.
От моята
разкъсана вселена
излитат птици -
сребърни крила.
Стотици нежни,
стенещи искрици
отлитат
и отнасят моя свят.
Във бездната -
ограбена реалност
разцъфват кактуси
и рози без бодли.
Крила на птица
ми растат.
Избягах
от себе си...
Или почти...
Душата е химера,
мит
и карма.
В око на птица
времето кърви.
О, дай ми част от теб!
Дано закърпя
онази рана,
дето ми отвори
ТИ.