Аз сърцето си ще скрия в дланта

[airbus]

Аз сърцето си ще скрия в дланта,
То боли от любовна агония,
То боли от това лудо темпо, в калта,
На душата ти от цинична ирония,
Безобидно е то, като малко дете,
И светът му е нежен, чуплив,
А пък ти мъчиш го с твои страшни ръце,
Кълцаш го с ятъгана си крив,
От високия връх го хвърли ти без срам,
Изневери заби в него като пирони,
И със своята ревност изгори го във плам,
И прахта закопа под вековни колони,
Аз сърцето си ще скрия в дланта,
Ще го пазя от човека – животно,
И стопли се сърце, затуптя сутринта,
Само че....то сега затуптя тъй самотно ...

[Gentiana]

Силни думи...Явно много те боли.
Кой ти причинява тази лудост?
Има ли жестоки тъй души,
да те мъчат с непростима грубост?
Може би виновен си си сам?
Може би виновно е сърцето?
Скрил си го от всички като в храм.
А далече горе синьо е небето.
И росата сутрин приказно блести.
И усмивка грее нежна на приятел.
Отвори очите си и погледни -
сам на себе си превръщаш се в предател.
Дай това сърце! Със топла длан
всяка рана ще ти излекувам.
И покой, и нежност ще ти дам,
ей така, без грам да се преструвам.
Само повече не хвърляй думи ти,
жилещи като разсърдени рапири.
Всичко грозно просто забрави
и строши фалшивите кумири.
Самотата в мрака ще стопим.
Няма да те мъчи и да страдаш.
Кротко и ефирно като дим
твоето сърце в дланта ми пада.
 

[natalia_999]

както казва Genti:

Силни думи...Явно много те боли.
Кой ти причинява тази лудост?
Има ли жестоки тъй души,
да те мъчат с непростима грубост?
 
харесва ми стиха,но не се отчайвай защото си по-податлив на "човека – животно",а те са много...

[airbus]

щи ривъ .... какво да направя, че съм толкова податлив ...

[Gentiana]

бедното  , искаш ли кърпичка?

[SkitnicaVmoretO]

 

[airbus]

 
 обичам ви всичките )) нема да ривъ ..

[Gentiana]

добра душица