Къде да се скрия като съм толкова прозрачна,
сякаш като светлина в тунел блещукам.
До сега бях просто една от света,невзрачна,
а усещам,че по вратата на Ада чукам...
Къде да се притая като вратата се затвори,
а изхода отдавна е затрупан от спомени отминали.
Съмнявам се,че със студа на нощтта ще се преборя,
а чувствата ми към теб са отдавна загинали...
Къде да се скрия,като ти предвиждаш всяка моя дума,
всеки жест и всеки стон?
Видима съм където и да ида за нашата Луна,
а намирам причини да си отида милион...
Къде да се скрия,като ме познаваш по-добре от самата мен,
как елексира на щастието си сама аз да изпия?
Знам,рано или късно идва този ден(на раздяла)...
Но как сама от себе си отново да се скрия...
