Празно е вече сърцето ми.
Вече нищо не спира дъха ми!
Сломена е в мен душата,
отиде си дори и тъгата!
От мен отиде си и болката,и любовта ми
и няма ги нощите безсънни...
Не мисля аз за приказката ни красива
и "любов" за мен е само дума сива...
Не плача,не тъгувам,
нито пък се преструвам,
че нищо не е било-
било е и е свършило
нашето общо минало,
което бе тъй проклинано!
Вече минало е всичко
и в мен останало е едно голямо "нищо",
от което вече не боли
и не крия болезнено сълзи,
които напираха преди-
тези с които ти ме награди....
Вече нищо не ме трогва-
значи ли нещо това?
Може би значи,
че били са задачи
преживяванията с теб
и пронизващи били са като лед
в кръвта червена
и душата наранена,
но всичко свърши
и последната задача се реши...
и от мене вече забравен си ти
сега е наред теб да те боли!!!
