Стъпвам плахо в непрогледен мрак...

[Mariana]

Стъпвам плахо в непрогледен мрак.
Търся стъпала на стълба вита.
На танц миражите ме канят пак…
танц - обречен да прилича на политане.

Стъпвам плахо в непрогледен мрак,
опипвайки стените със студени пръсти…
Заплетен слънчев лъч ми прави знак…
-целува стълбата…някога и той я търсеше!

[Ангелче]

Стъпвам плахо в непрогледен мрак.
Търся стъпала на стълба вита.
На танц миражите ме канят пак…
танц - обречен да прилича на политане.

Стъпвам плахо в непрогледен мрак,
опипвайки стените със студени пръсти…
Заплетен слънчев лъч ми прави знак…
-целува стълбата…някога и той я търсеше!

 

И тази вита стълба към небето ме отвежда....
По малки облачета стъпвам и си мисля...
Когато падам в ангелската прежда...
Аз падам ли или политам...
Когато твоита свелина ме води...
И чувам ангелският хор над мен да пее...
Не мисля и за Дявола и Бога...
а толкова... така ми се живее...
И в непрогледен мрак сънят си следвам,
мечтаеки да ме последваш ти...
Тази стълба, тя ме отвежда...
там, където са твоите очи...

[/size][/font]

[balrog]

Кратко, загадъчно и прекрасно

[Mariana]

Благодаря!