Да пиша за любов не мога,
отдавна свърши любовта.
Отдавна болка и тревога
напомнят плахо на нощта
забрава този път да носи.
Не моля, състрадание не прося.
Да пиша за любов не бива.
Че за какво са ми мечти?
Реалността да ги разбива,
а в края им да ме боли,
че аз така съм ги създала?
Не плача, сама съм го избрала.
Не искам за любов да пиша.
Омръзна ми от толкова лъжи.
Живея, ходя, още дишам...
Какво като сърцето ми тъжи
понякога...? Ще мине.
Не съжалявам, не проклинам.
Но да пиша за любов не мога...