Преследва ме танцът на смъртта
влачи нозете си боси
забива дайрето в калта,
труп на непознат в ръцете си носи.
Надвесва се над него замаян,
с косите сплетени гали
студеното тяло гледа отчаян,
човек скрит,с лице безизразно жали...
Цветята са овяхнали вече
и виното е загубило своя аромат,
отлежал живот тегне тази вечер,
привкус на тамян и нарушен кръговрат.
Разходи се върху моста от въздишки,
там можеш да намериш сродни души
да опиташ да раздалечиш отдавна сплетени нишки,
да избягаш,преди самотата да те задуши...
Преследва ме танцът на смъртта,
говори ми, друг път мълчи,
умирам от как появила съм се на света
и чакам някой да ме съживи...
