Дойде при мен и прошка ми поиска,
за пореден път ти аз простих.
Гласувах ти доверие и пак поех със тебе риска -
отново всичко ти дарих.
Поредна грешка,извинение...
Пак прошка и после сълзи.
Не можеш ли просто да приемеш факта,
че не съм за теб или ти за мене не си?!
Страдам,боли ме,
не искам да плача пред теб.
Отново поредно извинение
и после пак сърце от лед.
Не мога да продължавам така,
не мога себе си сама да наранявам.
Не искам разпиляна душа,
не желая отново живота си да сгорчавам.
А ти стоиш със тъжният си поглед,
сълзи се стичат по лицето уморено.
Прегръщаш ме,на колене се молиш
да ти простя - щяло да е за последно.
И аз пак уж забравям,
давам хилядния шанс,
защото те обичам,защото изгарям,
защото от думите ти сякаш съм в транс.
Не мина и месец дори,
не минаха даже няколо дни,
когато усетих дамски парфюм
а ти призна, че си изневерил.
Защо кажи,какво не съм ти дала?
Какво пропуснах в тъй забързания свят?
Нима не съм те обичала или желала?
Нима съм превърнала живота ти в ад?
Молиш пак за прошка...
Замислям се и казвам НЕ.
На пук на желанието и любовта
се обръщам срещу своето сърце.
Нямам нужда от повече сълзи,
от още обиди и още лъжи.
Вече не искам те прибирам
за това те съветвам - сама ме остави.
Проигра сякш на карти
това,което дарих.
Изгубих ти вяра и връщане няма -
ти сам любовта ми уби..
Прошка не заслужаваш,
а и да получиш не се моли.
Защото когато само нараняваш,
нараняван ще бъдеш и ти.
