Автор Тема: ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ  (Прочетена 521 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Lindsay

  • Гост
ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
« -: Юли 17, 2006, 15:26:22 pm »
 [heart__]Стоя на масата самотна,
потънала в дълбока скръб
и спомних си, кога в живота
аз срещнах те за първи път!
Дете безумно бях тогава,
a пък невинен бе и ти
и ето, че за първи път в забрава
аз срещнах твоите очи!
Аз дълго чаках и ще чакам
да се завърнеш някой ден!
Говори!!Или по-добре мълчи!
Всичко казват твоите очи!
Обичах те и още те обичам,
макар пред всички да отричам,
аз ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ [heart__]
.....................................
Така по-прилича на стихче  :)
Пиши на кирилица...
« Последна редакция: Юли 17, 2006, 15:58:55 pm от Gentiana »








Неактивен FALLEN

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3585
  • Пол: Жена
  • Моля те,спаси ме...От самата мен...Спаси ме...
Re: ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
« Отговор #1 -: Юли 17, 2006, 18:05:09 pm »
Поздравления [inlovee] [inlovee] [inlovee]

Винаги ще обичам начинът
по който се смееш и мен заразяваш.
Очите ти,които и до днес познавах,
но не знаех всичките им тайни.
Винаги ще обичам аромата на кожата ти,
бяла като коприна и сатен.
Няма да забравя,тези меки устни,
които и до днес разбуждат сетивата в мен...
Винаги ще обичам дивата ти страст,
сякаш на лъв,поел към следващата жертва.
Но аз...да се контролирам нямам власт,
при вида ти до себе си,онемявам...
Винаги ще обичам Слънцето в душата ти,
защото то грееше и за тебе и за мене.
Винаги ще мога да преобърна сърцето ти,
а сега за доза любов е време....
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...

 
И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Endearment

  • Гост
Re: ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
« Отговор #2 -: Юли 18, 2006, 03:32:17 am »
а гората? -
че тя ни обичаше
сред своите сенки дълбоки
и листата -
не могат да сричат те
нашите страсти  и болки.

а в листата - дали се обичахме
само със нежни прегръдки
и в гората дали се не вричахме
во веки за радост и мъка...

« Последна редакция: Юли 18, 2006, 03:45:18 am от Gentiana »

Неактивен -_sShvepSs_-

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 191
  • Пол: Мъж
  • |^•sKyL1n3•^|
    • http://www.sKyL1n3.com
Re: ВИНАГИ ЩЕ ТЕ ОБИЧАМ
« Отговор #3 -: Юли 18, 2006, 03:43:45 am »
Наш дом бе гората,
там бягахме от хорските очи,
понякога там чакахме зората,
там виждахме и изгряващите слънчеви лъчи.

Листата по земята,
те помнят нашите слова,
помнят ни и цветята,
но вече късно е за това.

Далеч си ти от мен,
чакам те аз,макар да зная,
че сам ще бъда всеки ден,
мечтая си,но не,така ще е до края.

Запомни едно от мен
живота от теб ще бъде победен,
просто запази завинаги това,
което виждам в теб сега!

Sei SoLo tU nEi GiOrNi mIeI,
SemP®e PiU' DeNt®o mE,
Sei SoLo tU e DImmI ©hE SoNo,
QueSt`o®a an©h`iO Pe® tE