Наш дом бе гората,
там бягахме от хорските очи,
понякога там чакахме зората,
там виждахме и изгряващите слънчеви лъчи.
Листата по земята,
те помнят нашите слова,
помнят ни и цветята,
но вече късно е за това.
Далеч си ти от мен,
чакам те аз,макар да зная,
че сам ще бъда всеки ден,
мечтая си,но не,така ще е до края.