И ето - отново Го няма...
А съвсем доскоро бе тук...
Отвори се черната яма...
И нарастна за пореден път...
Подмами Го... Тръгна си вече...
Защо ли става все така?!...
Отиде си!... Незнайно далече...
Мразя Я толкова... Мразя Я! Да!...
Той не остава за дълго при мене...
А аз го желая и моля... Обичам!...
Търси Я често... Проклета да е!...
Искам грозотата и' пред него да събличам...
И Той да спре да Я желае!...
Да спре да си тръгва, както е свикнал...
Да не губя отново Него... Това е!...
Едничкото нещо, което аз искам!...
Но невъзможно е, казват... Отричам аз факта!...
Няма невъзможно във любовта!...
Аз Я проклинам и пълня с омраза!...
И става по-черна след всяка псувня!...
Принизявам се, зная, но това не е важно...
Пред Него перфектна съм... А Той все Я търси!...
Ето!... Пак тръгна... Аз плача печално...
И чакам Я... Идва!... Нощта пак настъпи...
Кълна те, Нещастнице!... Кълна те, Тъмницо!...
Дано те боли от словата - ножове!...
Мразя те, Магьоснице!... Негова Кралицо!...
Мразя те, Нощ!... Дано да те гложди!...
Аз го желая!... Обичам!... Изпълвам!...
А вечер Той хуква по тебе... Мълчи!...
Слушай ме!... Тихо!... От гняв съм безумна!...
Разкъсвам те с писък... "Кълна те! Умри!"...
Ако Ти си отидеш, Той все тук ще бъде...
Без да напуска очите ми... никога!...
Затова си върви... Недей да се връщаш!...
Недей тъй се смя на моите викове!
Той е светлината истинска в живота!...
Той е едничкият мой дом и кът!...
Остави го, Проклетнице!... Върви си, Жестока!...
Аз искам само него!... Единствен!... Денят!!!
