Днес е меланхолично и тихо...
леко, притворено, нежно .
Облаци отново закриват небето,
светлина (недостатъчна)
прониква в сърцето ми.
Днес дори птиците не говорят,
котките стъпват безшумно,
цигулката ми - лежи на леглото,
аз - уловена в сюжета си ...
И някак неусетно времето минава,
събрало в себе си тъгата на деня.
Колко часа до нощта остават ? -
Нощта е моят ден, сега отдай се на съня...
