На щастие ще се радваме!

[unknown]

С болка живееме всички
и чувствата изразяваме в срички,
но питам се аз сега,
нима не познаваме друга съдба,
нима на това сме обречени
и във водопада на мъката сме въвлечени???
Нима животът не е пред нас -
защо към миналото се обръщаме всеки час?
Нима сили нямаме напреде да вървим
и всичко лошо ний да заличим?
Защо след всяко разочарование
се потапяме с скръб и отчаяние?
Нека го приемем като поредното изпитание,
каляващо нашето съзнание,
И ако готови сме злото да забравяме,
на щастие цял живот ще се радваме!

[SteeleR]

 

[FALLEN]

 

[unknown]

Знам, че не е кой знае какво, но просто виждам, че тук почти всеки пише за болка, самота и неизживяна любов...и се замислих "Защо тези млади хора пишат само за мъката си, а не за нещо което ги е развълнувало и зарадвало!?!"...но...не знам...може би тъжните стихове звучат по-завладяващо....вие ще кажете...

[SteeleR]

с удоволствие бих писал и за нещо весело.. стига да ми се случи а напоследък все ... то даже не е и за говорене

[ilusia]

Аз пък съм много щастлива ;)
и писах радостно ;)
ако желаете вижте го