Небрежно ме подминаваш,
без здравей,
без няколко думички мили.
Навярно си мислиш,
че ще преглътна,
че да обърна гръб
все тъй нямам аз сили.
Носих дълго душата ти
като бисер - сълза
на тропическа мида,
като жива вода
в жадни шепи.
Ридах от обида.
И изгарях дъха си
в най-горещите адски казани.
Чоплих болка и ревност,
да не могат коричка да хванат.
Но превърнато в пепел
няма как да боли като рана,
само прах във очите,
тишина, без усмивка и трепет.
Аз не съм вече същата.
Номерата ти са изиграни.
Отминаваш...
Добре.
Аз не съм парцалана-
малка кукла без глас
и без гордост,
със кръпки в сърцето.
Тази думичка - страст
се изтърка.
Проплака небето.
И дъждът ще се лее ,
а очите ми сухо ще гледат
към твоите бягства
и жажда за нова победа.
Малко нежност останала
ще ти давам ,
когато изстинеш,
когато от себе си
поискаш при мен да се скриеш.
Но няма да плача...
и да моля не искам и няма,
моя слабост претръпнала,
моя малка измислена драма.
Аз не съм вече същата.
