Натроши ме на кристали в ден на Събота…
Когато всеки мисли, че почива…
Аз имам още много от Несвършеното…
И въпреки това ще си отивам…
Където и да е. Накрая мощите…
Които все изтичат от телата…
В мене ще се спъват /пак във Събота/…
Почивките наяве ще разклатят…
От твърдите си ярости, че мога…
Да си ида и когато не е редно…
Защото смея и от страх да съм самотна…
Скачам право /на парчета/ във неверите…
Които знаят, никой в Събота не тръгва…
Към своите свободни, други дни…
На място и изкуствата се връзват…
В разходки между четири стени…
Аз прескачам право в сляпата Неделя…
По кристалите пътека ти оставям…
Въже от камък и... недей се влюбва в мене…
Понеделник е Денят на мойта стая!...
