Главата се обърква,
сърцето се побърква.
Нервите избиват,
хормоните преливат.
От нищо идва страшен гняв,
от думи само побеснявам.
Лицето става с цвят лилав,
омръзна ми да обяснявам
Нормално е да е така ,
нали пораствам аз сега.
Нормално е да се ядосвам,
нали живота си прахосвам
Сега в точно тез години,
с тийнеиджърските ни души
От скуката глава боли ни
и нервната система се руши
Сега за всичко тарсиме виновни,
сега за всичко съдим ний Света,
защото всички чути думи са лъжовни,
защото с тази възраст идва Любовта
С нея още нерви идват
и носи сълзи и тъга,
и много трудно се изтриват
белезите от Любовта....
