Дъждовен следобед с унили очи-
опива ме руйно и тихо мълчи,
а шета из мене безплодна тъга -
горя като въглен, захвърлен в нощта.
И търся за сбогом твоите морски мечти,
крилата си скършвам,боли...и вали
Но зная,че утре с поглед вглъбен,
пред теб ще се спре новият ден.
Ще бъдеш далече,моя любов,
и няма да искам да мога,да знам,
все тъй безнадежден,лишен от заслон;
и няма,и няма...но пак ще съм сам.
