Живота ми като на лента мина,
понесох всичко, що се искаше
да понеса.
Пребродих боса пареща пустиня,
преплувах гола леден океан.
Разбих в краката си огромно огледало,
обрекох се на самота до гроб.
Живях изпразнена от болка,
за да съм достойна,
за теб да бъда истинска жена.
От лед сърцето беше изградено
и с лед лицето си покрих.
Не почувствах истински аз нито ласка,
за да бъда чиста, непокварена за теб.
И ето днес аз идвам приеми ме,
сложи ми брачен пръстен на ръката
Защото пазих се за тебе,
за да бъда аз на ангела жена.