Обичах ли те ?
Обичах ли те някога,
така както казва тя?
Любовта тихо шепне сега,
пред прага на моята врата....
забравила ли съм те или не,
тихо стене моето сърце
блесват тихи мълнии в мрака
те сякаш нашепват в здрака
колко лъжовна е любовта.
В спомени забравени се ровя
и сама се питам " кой си ти"
всичко живо навремето в
мене ти покори...
дойдоха други времена...
сега в мрака аз не съм сама,
сега до мен имиа едно прекрасно сърце
което обещава до мен да съзре
красотата на луната,
да се згуши в мен и да послуша
шепота на вятъра....
дали по този вятър няма аз да чуя тихите слова ?
На нежната ти душа...
а нежна ли бе тя или поредната твоя лъжа
Няма аз да разбера....
не искам да се върщам в минало назад
и да покорявам спомените си пак...
Мостове към миналото
отдавна изгоряли...
НО защо сега когато съм сама
налегната от горестна тъга..
за теб си спомних в този час...
и за секунда поисках твоя да съм аз?
