Денят не си личи от сутринта

[hide`and`seek]

С дрезгав глас,без капка жалост
будилникът разбива на кристали
каквото е останало от моя сън-реалност
и води ме към новия ми ден-начало.
А аз съм зла от ранното събуждане
и стъпките си разпилявам.Не усещам как
вятърът ги грабва и запраща ги на някъде,
където лунапаркът още спи във мрак.
Нахални гларуси крадат усмивките ми,
в замяна получавам истеричният им смях,
талква рано улиците са като измислени
и аз-измислена-се сливам с тях.
Уличните лампи светят неестествено,
сякаш се боят от собствената светлина...
Вървя сред тях и чуватвам се неканена
във бледия им свят от стъклена мъгла.
Навярно днес небето ще е ясно,
и слънцето навярно ще огрява със лъчи,
но сега се моля да не бъде вярно,
че както казват денят по сутрнта личи!

[Angel Soul]

Страхотен стих! Трябва да ти кажа , че и аз съм същата сутрин!

[tonnny_bg]

 

[hide`and`seek]

Благодаря и на двете ви )

[sadness_MASTER]

По готинко описано ставането сутрин и тругжането по още тъмните ълици не се сещам да съм чел до сега:)
Аз пък,ще кажа едно-бахти!!!