и отново тишина

[Akaша]

Tишина..за кой ли път я чувствам
тишина...раздираща мъничкото ми сърце
заради нея..всичко друго изпуснах
изпуснах мечтите си..в кръв е обляно мойто лице!

Не не искам повече да страдам
не не искам дори да си до мен
единствено себе си отбягвах
стоях сама и плачех- с студ бе изпълнен всеки ден

Една картинка доста жалка
по жалка и от кървящата ръка...
частичка болка..страшно малка
но достатъчно голяма за да се стича пак сълза...

Доза нова..болка и отрова
дрогирах се единствено с страх
всеки ден порция от лед..нова
всеки ден..накрая умрях...

Не чувствам жива..нито една клетка
нито един орган..нито моето сърце
колко ..тъжна гледка
когато убиеш в себе си..малкото дете..

Колко грозно..и гротесктно страшно
изгелждаше раната на бледата ръка
колко ..разбито ..затворено в клетка и опасно
бе вътре в мене бледото сърце..

Сбогом свят..сбогом сенки..сбогом мрак
не искам нищо от този свят
не искам да чувам на гарвана онзи зловещ грозен грак
не искам да падам да бягам от мен...

Кръв и отрова по снега червенее
изпълнен е с болка и самота
омразата в мене чернее
отново и отново усещам проклетата тишина...

[neotazima_737]

Кой твоето сърце разтърси?
Кой твоето сърце разби?
Кой кара те така да плачеш?
Таз мъка страшна кой ти причини?

Недей да страдаш ти .момиче мило!
Недей да рониш кървави сълзи.
Недей живота си младежки да погубваш.
Мечтите си недей загърбя ти....


 

[neotrazima_737]

ееееееееее ,изпуснала съм съм една буква ,ама какво да се прави случва се .не  съм неграмотна,ама виж как се получава някой път