Вятърът... Северен...
Господи, колко го мразя!...
Ръцете му са толкова студени.
Сърцето му е студено.
Уязвимата нежност в мене
превръща в ледени кристали
и в мартинито си
вместо лед ги изсипва...
Изпий ме, сърце студено!
Пий ме бавно, без сламка.
Устните ти
всяка моя клетка да разтопяват
и с алкохола да я сливат.
Алкохол и нежност - странно съчетание.
Знаеш ли от него как ще се напиеш?!
Самият ти ще станеш нежен.
Ще се смееш.
Куп глупости ще направиш.
Да не говорим как главата ще те цепи,
когато на другия ден от мен изтрезнееш.
Вятърът... Северен...
Господи, колко го мразя!
Дори и когато... до смърт го напивам.
