ЗИМНА НОЩ

[andromeda]

Колко е тъжен и мрачен света,
когато нощем се потопи в мъгла,
ни звук, ни шум, всичко мълчи,
реката край мен сънливо блести,
къпе се в лунни лъчи,
сякаш никога до сега
не е виждала деня.
А край нея редят се улици,
глухи, затрупани със сняг,
и сякаш тъмнината сама си е враг.
Фенери мъждукат със слаба светлина,
чува се вик на закъсняла птица,
колко е страшна тази тишина,
като че ли никога няма да се върне деня.
Но ето: първите слънчеви лъчи
къпят сънливите бели улици,
денят отново хваща под ръка
забързаното време, пропито с тъга...

Това стихче е едно от първите ми. Онзи ден се рових из старите си записки и случайно попаднах на него.
Не е кой знае какво, но ми навява много спомени...

[DEVIL_IN_HEAVEN]

  Всички тръгваме от някъде, нали така?... Хубаво е, не се притеснявай! Няма значение колко е "старо"...

[krasimir]

Хареса ми 


Света е тъжен,
когато нощем тихичко заспи,
снегът  затрупал улиците пусти.
Реката сънливо припява,
песен за лека нощ.
Звездите нежно танцуват,
на ежегодния си карнавал,
свиваше ме студ,
 бях погълнат от мрак.
Броени часове остават,
до края на звезният карнавал...
Ела и ти да танцуваш, със мен и звездите,
безсрамно във нощта.

[andromeda]

Света е тъжен,
когато нощем тихичко заспи,
снегът  затрупал улиците пусти.
Реката сънливо припява,
песен за лека нощ.
Звездите нежно танцуват,
на ежегодния си карнавал,
свиваше ме студ,
бях погълнат от мрак.
Броени часове остават,
до края на звезният карнавал...
Ела и ти да танцуваш, със мен и звездите,
безсрамно във нощта.

Танц горещ в нощта студена,
огън във вените тече,
и разтапя вечерта смирена,
под знака на звездното небе.
Тихи стъпки, усмивка нежна,
реката сънува и мълчи,
градът под пелерина снежна,
красиви стихове реди...

 

[dodic]

  [a taka]Харесва ми, добро е.

[andromeda]