Устните ти са хвърчило,
и навярно кордата им аз държа,
щом по-далече не отиват,
от челото ми, бузите, врата.
Целуват поривно и волно,
по мен се реят - в тишина,
приплъзват се по лицевата плоскост,
надоло, докато се закачат,
в горещите, червени рамки
на устните ми - алена зора,
да смесят вкусове и жаркост,
минутно да ме обгорят,
дорде отново ги отвее,
копнежния ти, топъл вятър,
и пак по кожата поемат,
до рамена... и по-нататък.
Из всичките ми, мъжки небеса:
Лети! - простори в мен открила.
Устните ти носят любовта,
устните ти, волно са хвърчило.
