Сънувах те, блед като кристална повърхност.
Премълчах те, като отминал портрет.
Не мислих те. Отидох си, но всъщност
остана ми спомен-клон скършен на две...
Говори ми на сън. Поне там бъди ти.
Гали ме. Нека да е нереално.
И пак света да е бездна по между ни.
Лъжи ме. Нека е банално.
На сън ме люби. После обичай ме малко.
Като в черно-белите филми.
Сетне, нека за деня ти съм жалка.
И думите ти нека от грубост са мили...
Замечтай ме в интригата на своите очи.
Не обичам реални моменти.
На сън дай ми, моля те дай ми мечти.
После нека тежат всички промени.
За последно тая нощ съм в съня ти.
Като среща, крайна, неизбежно разделна.
Няма да съм първа милувка за деня ти...
Така и не разбра, че всико бе отмерено, до болка пределно...
