Не казвам нищо ново

[Gentiana]

Любовта е отрова.
Бавнодействаща
и силно епилептична.
Нещо като никотина за кон.
Уж не ни убива,
но винаги ни засяга
много лично...
Руши ни отвътре,
без угризения
и пардон.

Любовта е вирус
някакъв нетипичен,
от който оглупяваш
и се лигавиш под пълна Луна.
Колко била красива...,
а очите му...мммм ... Неприлични
желания простираш с прането
в задния двор на греха.
А после...сърцето. Ах, сърцето...
Как боли...
Нещо като микроинфаркт.
Парализира душата ти,
агония,черно ти е небето...
Не ти пука какво е измислил
оня тъпак Декарт,
нито Дарвин,
дори Леонардо да Винчи.
Микеланджело е само
някакъв си дръвник,
с душа на демон...
Дали и той е обичал?
И как, по дяволите,
от това е оцелял?
Мъченик.

Любовта...
Ех, тази бавна отрова...
Знаем го.
Но я пием сами.
Всеки път.
Отново...
И отново...
Това, което не ни убива,
май ни правело по-силни...
Дали?

[me4tatelka]

 

[Gentiana]

 

[rado]

  Ти ме караш да се замислям.
Чудя се дали влюбването би ми се отразило добре.

[lovesnoopdogg666]

 

[SkitnicaVmoretO]

Любовта е отрова.
Тя уби и Ромео,
че и още стотици след него.
Но пък казаха някои, че много си струва
щом така го поиска сърцето.
Любовта е отрова.
Някои пият и плачат.
Други сякаш са глътнали хелий.
Че какво да ти кажа, ти навярно го знаеш
и навярно по-добре и от мене.
Любовта е отрова.
Но пък нас ни лекува...
разни болни души - лунатици.
Нищо ново не казваш,
тая тайна е обща сред нас
последните романтици.

Добро утро, слънце. Отдавна не се бях будила с твой стих. Благодаря ти   

[Gentiana]

:)Ти ме караш да се замислям.
Чудя се дали влюбването би ми се отразило добре.

Ами нали знаеш, Ради..., казват че любовта била като гъбите.
Разбираш дали са били ядливи, когато е станало прекалено късно .
Тъй чееее, умната...

[Gentiana]

[Gentiana]

Любовта е отрова.
Тя уби и Ромео,
че и още стотици след него.
Но пък казаха някои, че много си струва
щом така го поиска сърцето.
Любовта е отрова.
Някои пият и плачат.
Други сякаш са глътнали хелий.
Че какво да ти кажа, ти навярно го знаеш
и навярно по-добре и от мене.
Любовта е отрова.
Но пък нас ни лекува...
разни болни души - лунатици.
Нищо ново не казваш,
тая тайна е обща сред нас
последните романтици.

Добро утро, слънце. Отдавна не се бях будила с твой стих. Благодаря ти   

Добро утро , радост 
Заслужаваш едно красиво събуждане 
Така че..., хайде да превърнем любовта от отрова в лекарство.

Отровата е изпита...,
но не действа.
Още по-красиви са очите ти.
Дъхът ми рисува въздушни цветя.
Не ме боли.
По-силно от всякога бие сърцето ми.
Боже, кой каза, че отрова била любовта?!
Тя е някакво странно опиянение,
което докосва всичките ти сетива
и всяка боса стъпка е музика.
Стъпваш направо в най-ярката светлина.
Калинка червена, пияна от росата утринна,
целува последните зелени листа.
Есенно е, есен е, захлажда се.
Само едно може да ни стопли сега-
любовта.
Само тя ще запали камината
и скута ти ще ми отвори,
да се сгуша и помълча,
сега, почти в края на годината,
когато се чувствам
тъй объркана и необяснимо сама.
 

[Gentiana]

Любовта е отрова.
Тя уби и Ромео,
че и още стотици след него.
Но пък казаха някои, че много си струва
щом така го поиска сърцето.
Любовта е отрова.
Някои пият и плачат.
Други сякаш са глътнали хелий.
Че какво да ти кажа, ти навярно го знаеш
и навярно по-добре и от мене.
Любовта е отрова.
Но пък нас ни лекува...
разни болни души - лунатици.
Нищо ново не казваш,
тая тайна е обща сред нас
последните романтици.

Добро утро, слънце. Отдавна не се бях будила с твой стих. Благодаря ти   

Добро утро , радост 
Заслужаваш едно красиво събуждане 
Така че..., хайде да превърнем любовта от отрова в лекарство.

Отровата е изпита...,
но не действа.
Още по-красиви са очите ти.
Дъхът ми рисува въздушни цветя.
Не ме боли.
По-силно от всякога бие сърцето ми.
Боже, кой каза, че отрова била любовта?!
Тя е някакво странно опиянение,
което докосва всичките ти сетива
и всяка боса стъпка е музика.
Стъпваш направо в най-ярката светлина.
Калинка червена, пияна от росата утринна,
целува последните зелени листа.
Есенно е, есен е, захлажда се.
Само едно може да ни стопли сега-
любовта.
Само тя ще запали камината
и скута ти ще ми отвори,
да се сгуша и помълча,
сега, почти в края на годината,
когато се чувствам
тъй объркана и необяснимо сама.
 

[SkitnicaVmoretO]

Любовта ти е лек,
от рода на морфина.
И възкръсвам след тежките рани.
Не морфин, цяло чудо.
Всички сълзи от мен да отпрати.
Да докосне очите с полъх на есен,
но от тази златисто - красивата.
Да завърже слуха ми, нежно кат песен
да ме гали с ръце и магия.
Любовта ти е сън.
И накъсва кошмарите.
Любовта ти е сън, но от дивните,
от които се будиш и пак са до теб
а навън все по-топли са зимите.

 

[Gentiana]

Любовта е магия.
С теб ще я споделя.
Ставаш малка вещичка,
много красива.
И очите ти имат оттенък
на дива трева,
който толкова,ех, ти отива.
Хризантеми и грозде
есента ще ни подари,
дива гъска с крило
ще ни махне за сбогом.
Чаша с вино червено,
две думи добри,
нежността, без която не мога.

благодаря за споделените строфи, радост моя, прекрасна, както винаги, но засега изчезвам, че съвсем закъснях за работа 
но нямам нищо против за един нощен дует 

[SkitnicaVmoretO]

Отивай, слънце мое. Имаш го. Довечера по нашето време 

[GaLLeRy]

Прекрасна както винаги... просто прекрасна ! 

[Gentiana]

Прекрасна както винаги... просто прекрасна ! 

след такива думи  денят ми беше музика 
е ...накрая беше малко драматично-комична , но...все пак музика.
Радваш ме, GaLLeRy