Докосване. А после поглед.
Насън си мислех, че е просто.
Сега напомням си "Кураж!".
Разпитвам смисъла на жеста,
за който смелост търся -
обидена като контеса,
затуй, че е настъпена
била по пръста.
Крещя и викам,
а после нежно
милвам с думи.
Наум.
Безкрайни сцени
разигравам -
намръщена,
разперила перата си
- надут паун.
А колко крехка е душата?
Как плаче
под безброй платна
от безпределна гордост ...
Обгърната е в думите
обаче - не вижда
своята тъга.
