Невидим в живота и в мечтите...
Така прелитат покрай мене дните.
Невидим като душа без тяло,
като празен образ в огледало.
Но това дори щастлив ме прави,
защото съм невидим и за хорските разправи,
за кавгите, злото и войните,
невидим даже за капана на бедите.
Като призрак ходя по земята,
всъщност ангелска ми е душата.
Помагам на души, изпаднали в беда,
стоплям сърца, оковани във леда.
После пак невидим ставам,
злото с изненада побеждавам,
но в този хаос тъй преплетен
оставам сам, невидим, непрочетен...