Пленен от призрачното огледало
към него жадно впери взор.
И без да го съзнаваш, ти изцяло
му се довери - за свой позор.
Ти образа й там видя -
докосна... И се влюби!
Безумецо , нима не осъзна
че отражение не люби?
Студено копие е само то
на Нея - Тя зад теб стоеше!
Унесен, ти не забеляза...
Тя те чака,търпеливо...
там, във магазина ,
в който ти хареса
стъкленото огледало...
После , с нямо "сбогом"
те погледна -
тихо Тя живота ти
напусна...
А пък ти - за стъкления
образ плака.
