Едното доверие
Все някога ще свърша. Като прекипяло вино.
Ще изпият вечерите празничните длани. И ще стена.
Върху мъртвите стени, пропуканото ми безсилие...
ще легне на рамо... Ех, едното доверие.
Ако прежаля последните. Ще запомня първия.
И с всяка любов по-далеч от всяко обичане.
Ще свърша като пламък на свещ. Оскъдно.
Отчупена за милостиня. И обречена на сричане.
А незапомнените ги заравят плитко. В навечерие.
И цветята им потъват пак до празничните длани.
Ето затова ще свърша.... И едното доверие.
После не искам за мене да страдат.
