Чувам този шум за път пореден:
шумът от бързащите колела -
автобус, кола... - препускащото време...
отлитащи на два размаха две крила...
Часовникът се превъртя:
един път,
втори път
и после - още два...
а в мен затвори се кръгът
и както всеки път
часовникът на времето ми спря.
Не ме оставяй този път сама!
Не ме оставяй... има толкова причини...
безсмислени коя по от коя...
поне заради мен не си отивай!...
Бих скъсала на времето кръга
и бих крещяла, глас додето имам:
"Не си отивай!"
Спряла бих света!
Света бих спряла... ти не си отивай!