« -: Юни 19, 2007, 19:41:50 pm »
Време ми е да мечтая...
Как летиш ти над света...
Под теб по дюните играе...
Зайче слънчево-стена...
Която води твоя път...
В непознатите земи...
А пред нея аз стоя...
И чопля дупчести лъжи
как не искам да си идваш...
Вратата гърбом подритни...
И в погледа ми ще се блъснат...
Зидове не, а игли...
Ще примигна, ще посегна...
Да издърпам всички клечки...
Но в действителност сърце ще стегна...
Да не тупка, за да уловя далечни...
Стъпки на нозе любими...
Що до мойте често са били...
И са тъпчели на място рими...
И са тичали на сто страни...
А как опитвам да не викна:
"Краката си до мене спри!
Ти си моето "Обичам те!"
Ти си всичките врати!"...
18 юни 2007
« Последна редакция: Юни 19, 2007, 19:44:09 pm от {dulgokoska} »
Активен
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."
